0

The exploration begins: first steps alone in Freetown

English below 🙂

Продължавам с още мъничко детайли за Неделята си, която само бегло описах в предишния пост. Сиералеонците, вече съм установила, въобще не признават времето, когато ти кажат, че ще се срещнете “след малко”, това може да бъде от 5 минути до няколко часа. Така половин ден чаках Арнолд уж да дойде да ме вземе за плаж и когато стана около 3 и нещо следобяд, реших, че нямам време за губене- тръгнах сама да обикалям. И понеже мама все ме съветва да не прекалявам със смелостта, реших да се разходя само из квартала. Добре, де, но стигам главния път, вървя мъничко по него и какво да видя: умряло куче по средата на тротоара, ама такова едно от най-страшно изглеждащите: с бяла пяна около устата. Ужасих се, започнах да се оглеждам, но няма връщане назад (пак ще стана за смях), но пък и ме е страх да мина покрай него, да не би само да се прави на умряло. Видя ме едно момче и мина пред мен, и много ми се чуди какво толкова ме е страх.

img_20170108_1551571 Continue reading

0

First impressions from Sierra Leone

English below! 🙂

След дълги часове прекарани в чакане и път най-накрая се отзовах на летището Лунги в Сиера Леоне. Бързо си взех багажа и не след дълго ме заобиколиха група мъже, предлагащи ми най-учтиво различни възможности за превоз до Фрийтаун, столицата на Сиера Леоне. Мястото, където се намира летището е отделено от Фрийтаун със залив.

seabirdЧернор Бах- приятел от Сиера Леоне, който работи за съвета на населението към ООН (the UN Population Council)- ми беше дал инструкции, които аз очевидно съм запомнила погрешно, тъй като в последствие се оказа, че съм се качила на погрешното корабче. Още от първия момент започнах да се сблъсквам както с реалността, така и със своите погрешни представи за нея, изградени в следствие на прочетеното и чутото за държавата. Така например след като минахме покрай върволица от къщи подобни на бараки, пристигнахме на кея, където ни чакаше Sea Bird корабчето, което даже предлагаше wi-fi!  Continue reading