0

The exploration begins: first steps alone in Freetown

English below 🙂

Продължавам с още мъничко детайли за Неделята си, която само бегло описах в предишния пост. Сиералеонците, вече съм установила, въобще не признават времето, когато ти кажат, че ще се срещнете “след малко”, това може да бъде от 5 минути до няколко часа. Така половин ден чаках Арнолд уж да дойде да ме вземе за плаж и когато стана около 3 и нещо следобяд, реших, че нямам време за губене- тръгнах сама да обикалям. И понеже мама все ме съветва да не прекалявам със смелостта, реших да се разходя само из квартала. Добре, де, но стигам главния път, вървя мъничко по него и какво да видя: умряло куче по средата на тротоара, ама такова едно от най-страшно изглеждащите: с бяла пяна около устата. Ужасих се, започнах да се оглеждам, но няма връщане назад (пак ще стана за смях), но пък и ме е страх да мина покрай него, да не би само да се прави на умряло. Видя ме едно момче и мина пред мен, и много ми се чуди какво толкова ме е страх.

img_20170108_1551571 Continue reading